Решенията за домашно съхранение на електричество съхраняват излишна енергия, получена от електрическата мрежа или от възобновяеми източници като слънчеви панели, за да може да се използва по-късно. Системата обикновено включва няколко компонента, които работят заедно: самите батерийни блокове, инвертор, който преобразува постоянния ток в променлив, и така наречената Система за управление на батерията (BMS). Тази BMS има решаваща роля за осигуряване на безопасност и ефективна работа. Литиево-йонните батерии са станали предпочитания избор за повечето нови инсталации, тъй като заемат по-малко пространство и имат значително по-дълъг живот в сравнение с по-старите оловни акумулатори. Те обикновено осигуряват около три до пет пъти повече цикли на зареждане преди да се нуждаят от подмяна, което ги прави много по-икономически изгодни в дългосрочен план, въпреки по-високата първоначална цена.
Когато електрическата мрежа излезе от строя, домашните резервни батерии се включват почти мигновено, обикновено по-бързо от онези стари преносими генератори, на които хората все още разчитат. Повечето системи с капацитет 10kWh ще осигуряват захранване в продължение от около 12 до 24 часа, като покриват основните нужди като работа на хладилник, критично медицинско оборудване и базови нужди за осветление. Версиите с литиево-йонни батерии са значително по-ефективни и постигат около 90 до 95% ефективност при зареждане и разреждане, спрямо само 70 до 85% при алтернативите с оловни киселини. Това прави литиевите батерии много по-добър избор за домакинства, нуждаещи се от надеждно захранване при аварийни ситуации, особено в райони, където през годината често има прекъсвания.
Повечето домакинства, които инсталират батерии, избират технологията литиев желязо фосфат (LFP или LiFePO4), тъй като тези батерии притежават около 90% от пазарния дял. Те предлагат висока плътност на енергия между 150 и 200 Wh на кг, отлично се комбинират с обикновени слънчеви инвертори и по принцип имат изключително дълъг живот — говорим за около 6 000 цикъла на зареждане, което отговаря на приблизително 10 до 15 години ежедневна употреба. Основната причина, поради която LFP батериите са толкова привлекателни, е тяхната безопасност в сравнение с други алтернативи. Химичният им състав не позволява лесно възпламеняване, за разлика от някои други решения. Освен това те по-добре понасят замръзващи температури в сравнение с много конкуренти и не изискват постоянно работащи сложни системи за охлаждане, което спестява пари и пространство в жилищни условия, където площта за инсталиране често е ограничена.
Въпреки че батериите с оловна киселина струват с 50–70% по-малко отначало (200–400 щ.д./кВч), те издържат само 500–1000 цикъла и имат по-нисък КПД на зареждане/разряд (70–80%). Те също изискват редовно поддържане и бързо се повреждат, ако се разреждат под 50%, което ограничава пригодността им за ежедневно използване със слънчеви панели и ги свежда до ролята на резервни източници при нужда.
Батериите натрий-сера работят при високи температури, обикновено между 300 и 350 градуса по Целзий, което е доста високо според всякакви стандарти. Те постигат около 80 до 85 процента ефективност и запазват добра топлинна стабилност, но тези характеристики ги задържат предимно в лабораторни условия, а не за домашна употреба. Като преминем към редокс поточните батерии, те се отличават с впечатляващ живот от повече от 20 000 цикъла на зареждане и могат да осигуряват продължителни разряди в продължение от шест до дванадесет часа или повече. Въпреки това, цената им варира от 500 до 1000 долара за киловатчас, плюс изискват значително пространство, което ги прави приложими основно за по-големи операции като търговски обекти или микромрежи, а не за индивидуални домакинства.
Метрика | Литиев-йонни (LFP) | Киселинова батерия | Редокс поточни |
---|---|---|---|
Ефективност на цикъла зареждане-разреждане | 95—98% | 70—80% | 75—85% |
Цикъл живот | 6,000+ | 500—1 000 | 20 000+ |
Поддръжка | Няма | Месечни проверки | Течност на всеки три месеца |
Риск от пожар | Ниско | Умерена | Незначително |
Батериите LFP осигуряват най-добрия баланс за домашна употреба — безотказна работа, висока ефективност и два пъти по-дълъг функционален живот в сравнение с оловно-киселинните системи.
Потреблението на енергия в домакинството определя оптималния капацитет на батерията. Средното американско домакинство използва 25—35 kWh на ден, но необходимото съхранение зависи от целите на потреблението:
Сценарий на употреба | Предложена капацитет | Ключови приложения |
---|---|---|
Задължителни резервни компоненти | 5—10 kWh | Хладилник, осветление, интернет |
Частично пренасочване на енергия | 10—15 kWh | Енергия за вечерни нужди, климатизация |
Пълно съхранение на слънчева енергия | 15+ kWh | Цялата къща, резервно захранване за няколко дни |
Литиево-йонните системи се предпочитат поради тяхната мащабируемост и висока ефективност.
Капацитетът на батерията (kWh) определя колко дълго можете да пускате уреди; класът по мощност (kW) определя колко от тях могат да работят едновременно. Например, батерия от 5 kWh с изходна мощност 5 kW осигурява по-голяма моментна мощност в сравнение с устройство от 10 kWh с клас 3 kW. Съгласувайте скоростта на непрекъснато разреждане с най-натоварените си уреди:
За точен подбор на системата:
Домакинство, използващо ежедневно 30 kWh с пиков спрос от 8 kW, има полза от батерия с капацитет 15kWh и изходна мощност 10kW. Модулните системи позволяват разширяване в бъдеще, когато нуждите от енергия нараснат.
Слънчеви системи с батерии обединяват панели, монтирани на покрива, и домашни устройства за съхранение, така че хората могат да запазват излишната слънчева енергия, вместо да я изпращат обратно към електроенергийната компания. Повечето съвременни инсталации използват батерии от тип LiFePO4 заедно със специални хибридни инвертори, които извършват двете задачи едновременно. Тези устройства преобразуват постоянния ток от панелите в обикновена домакинска електричество, като едновременно съхраняват излишъка в батерийните блокове. Степента, в която това намалява зависимостта от мрежата, варира значително в зависимост от няколко фактора. Някои изследвания показват, че собствениците на жилища могат да намалят зависимостта си от външни източници на енергия между четиридесет процента и до осемдесет процента по време на периоди с най-високи цени на електроенергия. Разбира се, реалните резултати силно зависят и от местните условия, както и от качеството на оборудването.
Слънчеви инсталации от около 2015 г. насам обикновено работят добре с батерии, когато са свързани чрез AC спрягане, което по принцип означава включване на батерията директно към главния електрически табло. За по-старите системи обаче с инвертори за вериги, нещата стават малко по-сложни. Собствениците на жилища може да се наложи изцяло да инсталират друг инвертор или да преминат към един от тези по-нови хибридни модели, които могат да управляват потока на енергия в двете посоки. Добрата новина е, че повечето хора установяват доста добър възврат на инвестициите при модернизация. Проучвания показват, че някъде между половината и три четвърти от разходите се възстановяват за период от приблизително 8 до 12 години благодарение на по-ниски сметки за електроенергия и резервно захранване по време на прекъсвания. Не е зле, като се има предвид по-голямата независимост на домакинствата.
Когато става въпрос за осигуряване на правилното съвместно функциониране, първо трябва да проверите няколко основни неща. Напрежението трябва да съвпада, обикновено около 48 волта като стандартна мярка. Мощността също трябва да бъде съобразена правилно между отделните компоненти. Например, когато някой инсталира слънчева фотоволтаична система от 10 киловата заедно с батерийна система за съхранение на около 13,5 киловатчаса енергия, подходящият инвертор би трябвало да работи непрекъснато с мощност между седем и десет киловата, без да прегрява или излиза от строя. В днешно време много хора предпочитат хибридни инвертори, тъй като те извършват няколко функции едновременно – преобразуват слънчевата светлина в електричество, управляват количеството енергия, съхранявана в батериите, и дори комуникират с местната електрическа мрежа, всичко това от един-единствен уред. И нека не забравяме стандартизирани отворени комуникационни протоколи като CAN шина, които помагат на оборудване от различни производители да работи гладко заедно, вместо да създава проблеми по-късно.
Едно семейство инсталира 10 kW слънчева система заедно с батерийна единица за съхранение от 15 kWh и установи рязко намаляване на зависимостта си от електроенергийната мрежа – до само 17% годишно. През горещите летни месеци те успяват да съхраняват излишната слънчева енергия, генерирана в обедните часове, и да я използват по-късно вечерта, когато пускат климатиците, което им спестява приблизително 220 долара всеки месец от тези скъпостоящи сметки през пиковите часове. Положението се променя значително и през зимата. Като запазват част от енергията в батерията специално за нуждите на отоплението в ранните утринни часове, способността им да използват собствена електроенергия нараства от около 30% до почти 70%. Целият комплект първоначално струва 18 000 долара, но вече започва да се окупява във времето благодарение на тези разумни спестявания по таксите за комунални услуги, както и на добри федерални данъчни кредити, достъпни за зелени инвестиции като тази.
Домашните батерийни системи струват от 10 000 до 20 000 щатски долара първоначално, в зависимост от капацитета и технологията. Цените са намалели с 40% от 2020 г. насам поради напредъка в производството на литиево-йонни батерии и увеличаване на тяхното прилагане. Федерални данъчни кредити и местни отстъпки покриват 30–50% от разходите за инсталиране в много райони, което значително намалява крайните разходи.
Собствениците на жилища със слънчеви панели и системи за съхранение избягват 60–90% от употребата на мрежата по време на върхови периоди, като по този начин намалят месечните си сметки с 100–300 щатски долара в зони с високи тарифи. Като съхраняват слънчева енергия през деня и я използват през скъпите вечерни часове — стратегия, известна като енергиен арбитраж, домакинствата получават по-голям контрол върху енергийните си разходи.
Повечето системи достигат точка на окупване за 7–12 години, в зависимост от:
Проучване от 2024 г. установи, че 68% от собствениците на батерии са възстановили инвестициите си по-бързо от очакваното, благодарение на комбинирани спестявания и ползи от устойчивост.
Собствениците на жилища, живеещи в региони с времево базирани тарифи за електроенергия или ненадеждни електрически мрежи, установяват, че инсталирането на батерийни системи всъщност се отплаща както финансово, така и практически с течение на времето. Около 72% от хората, които притежават тези системи от около три години, казват, че са доволни от тях, предимно защото месечните им сметки остават стабилни и не се притесняват толкова много, когато светлината изгасне. Разбира се, по-нови технологии като твърдотелни батерии могат да направят нещата още по-добри в бъдеще, но в момента повечето хора постигат добри резултати с литиево-йонни системи. Тези системи днес работят достатъчно добре, за да помогнат на домакинствата да станат по-малко зависими от мрежата, без да ги поставят под сериозно финансово напрежение.